Основни принципи при миксиране в стерео - добавяне на дълбочина и пространственост

При миксирането на музика винаги има голяма доза субективност - това, което звучи страхотно за някои, може да бъде посредствено за други. Също така, нещо, което пасва добре на един стил, може да не стои добре при друг. Като оставим настрана тези разлики, все пак има някои общоприети идеи и практики, които могат да се приложат в повечето миксинг проекти.

По същността си, стерео миксирането представлява комбиниране на няколко аудио канала от различни източници на звук като вокали и инструменти, стремейки се да отрази слуховата перспектива и локализирането на инструментите.

Основната цел на стерео микса е да създаде илюзия за звук максимално близка до начина, по който човешкият мозък възприема звука в реалността. Това зависи основно от начина, по който нашият мозък определя мястото, от което идва звука и анализира времето и тоналните различия между звуците, възприемани от лявото и дясното ухо.

В идеалния случай, добрият стерео микс е почти неразличим от истински лайв в реалността.На практика обаче, това рядко се постига поради няколко ограничения. При стерео миксирането, стремежът е да се създаде по-добър баланс между музикалните характеристики на записа, отколкото да се опитваме да копираме точно как би звучал тракът в реални условия.

Основи характеристики на добрия микс

• Изчистеност - всеки звук трябва да бъде различим, ясен и чист без замъгляване и излишен шум.
• Разграничаване - всеки инструмент и всяка част трябва да бъдат лесно разпознаваеми. Това е свързано и с яснотата на звука - всичко трябва да бъде лесно различимо.
• Баланс - трябва да има баланс между левия и десния канал, както и между честотите. Препоръчително е да се избягват прекалено високи или ниски честоти.
• Пространственост - това се отнася към моментите между отделните тракове и позволява на звука да ''диша'' и да развива динамиката си прогресивно.
• Записът - няма никакъв начин да направите добър микс, ако оригиналният запис не е добър. Най-добрите стерео миксове се получават при изчистен звук на записа. Затова, когато записвате, слушайте внимателно за грешки, неочаквани шумове и други дефекти. По-трудно е да презапишете някой трак или да се опитвате да го оправите чрез миксинга, отколкото да го запишете качествено първоначално. Избягвайте да натоварвате записа с излишни и прекалени звуци и ефекти. Слушайте внимателно и включете само това, което е необходимо.

Някои съвети преди да започнете

• Не миксирайте, когато сте изморени.
  Стремете се да слушате на ниски или средни нива на звука. Прекалено силния звук ще изкриви начина, по който възприемате музиката. Не забравяйте редовно да сменяте позицията и перспективата, от която слушате микса, за да чуете как звучи, когато не е в оптималната си точка.
• Проверявайте микса в моно.
  Изключително важно е периодично да проверявате звученето на микса в моно, за да избегнете антифази или други проблеми, свързани с работата със стерео източници. Слушането в моно ви дава друга перспектива и усещане за естественото разграничаване между нотите. Не забравяйте да оставите поне няколко елемента на микса в моно или да им дадете моно реверберация. По този начин ще добавите атмосферично звучене към цялостния микс.
• Центрирайте ниските честоти
  Обикновено басът и ниските тонове звучат най-добре, когато са в центъра, тъй като те носят голяма част от енергията в микса и нямат посока.
• Стремете се към дълбочина на микса
  Ако искате да добавите дълбочина, можете да миксирате китарите в стерео, особено в по-натоварените тракове. Раздалечаването на китарите ще отвори пространство в центъра за баса и за други централно-стоящи инструменти.
• Обогатете акустичната китара За постигане на стерео звучене на акустична китара, изполвайте комплект насочени микрофони. Един от начините е да използвате техниката mid-side или да насочите единия от тях към тялото на китарата, точно под резонантния отвор, а другият на върха на грифа. Друг похват за придаване на дълбочина на китарите е дублирането, което може да се постигне по следните начини:
  • Двукратно записване на китарата
  • Записване на един и същ трак с леки промени в тоналността
  • Позициониране на оригиналния запис от едната страна и добавяне на закъснител (delay), пренасочващ към противоположната страна
  • Прекарване на тракак през два усилвателя с различни настройки
• Балансирайте лийд и бекинг вокалите за повече пространственост
  При смесването на лийд и бекинг вокали, трябва да имате предвид, че лийд вокалите обикновено се позиционират в центъра и отпред, но с бекинг вокалите можете да бъдете креативни. Най-често срещаната техника е да позиционирате бекинг вокалите от лявата и от дясната страна на лийд, който е в центъра. Разпростирането на бекинг вокалите по цялото стерео поле може да направи чудеса с отварянето на трака, стига да не са прекалено раздалечени. Друг похват е да изместите лийд вокалите съвсем леко към едната страна и бекинг вокалите на другата.

В заключение

Не се страхувайте да правите асиметричен микс и да импровизирате, експериментирате и пробвате нови неща. Никога не забравяйте да се водите основно по собствените си уши - те са най-ценният ви актив.